5 съвета от психолог
Снимка: Guliver / iStock
Защо не трябва да хвалите детето за способностите му, може ли децата да бъдат сравнявани едно с друго и трябва ли да пишем домашните заедно с първокласника?
На тези въпроси отговаря психологът проф. Марина Мелия.
1. Не са нужни общи фрази за ползата от ученето
Ако видите, че училището отива на втори план за вашето дете и то губи желание да учи, като начало опитайте да установите причината, а след това – действайте.
Каквато и да е причината и каквато и да е вашата реакция, никога не призовавайте детето да учи. Особено тийнейджъра.
Общите фрази като: „Не разбираш ли, че ти предстои изпит?“, „Трябва да учиш, какво ще правиш без образование!“ - не са полза.
Вашият син/дъщеря ще ви даде хиляди примери за хора без специално образование, които са преуспели. Ще се аргументира, че Стив Джобс и Бил Гейтс не са завършили университет, а това не им е попречило да станат велики хора.
Това, което децата искат, е да ги оставите на мира и да не им се бъркате. Вашите думи минават през ушите им като бял шум, а най-вероятно ще предизвикат единствено раздразнение.
2. Хвалете ги за старанието, не за способностите
Родителите често питат дали да хвалят ли децата за успехите им и как е добре да го правят.
Задължително е да хвалите детето, но е по-добре да поощряване не природните му дадености, а старанието, търпението, упоритостта. Така че се въздържайте да казвате: “Ти се справяш отлично, за мен си най-умният!“
По-добре е да насърчите самостоятелността му: „Ти днес се подготви сам, толкова упорито се занимава!Браво!“
Екип от университетите в Станфорд и Колумбия прави мащабно проучване с хиляди ученици. Резултатите сочат, че похвалата за способностите подкопава мотивацията им.
Клаудия Мюлер и Мелиса Каминс стигат до извода, че ако хвалите учениците само заради ума и способностите им, то те се отказват да решават сложни задачи – страхуват се да не допуснат грешка и не рискуват да направят нещо, което би поставило под съмнение техния талант.
Когато хвалите детето за старанието и упоритостта в преследване на целите и търпението, то е убедено, че ще може да преодолее затруднението, ако положи повече усилия. И тази стратегия дава добри резултати.
3. Не го сравнявайте с другите
Родителите често намират повод да дадат „за пример“ детето на съседите на приятели или познати. Така смятат, че ще амбицират собственото си отроче. В действителност обаче не постигат нищо освен неловкост, възмущение и дори агресия от негова страна.
Не бива да сравнявате детето нито в лошото, нито в доброто. Сравнението разрушава дружбата между децата, а тя означава много за тях.
Единственият човек, с който може да сравнявате детето, е с него самото- спрямо минал период. И тези сравнения трябва да са съвсем конкретни. Например: “Вчера ти направи 7 лицеви опори, а днес успя с 10. Ти си герой!“
Снимка: Guliver / iStock
4. Процесът е по-важен от резултата
Много родители са убедени, че трябва да насърчават само и само то да постигне резултат. И стимулират детето с думите: „Ако си вземеш изпита успешно, ще ти купим таблет!“
Учените обаче са доказали, че много по-ефективно е да поощряваме самия процес. При това не е задължително хлапето да получи възнаграждение или признание. Може да е обикновена похвала или някакво интересно за него занимание.
Важни са тактическите победи, а не стратегическите.
Говорете на детето конкретни, а не общи неща: „Работи по физика поне 1 час на ден!“, „Реши тези допълнителни задачи“, „Подготви реферат на тези тема“ - така вие давате план за действие. Тогава детето знае какво точно се очаква от него.
5. Учете го на самостоятелност
Често ме питат, трябва ли да седим всяка вечер и заедно с детето да подготвяме домашни. Някои учители и психолози смятат, че е задължително да се занимаваме с децата, а други са на противоположно мнение. Според мен всичко е индивидуално. Колкото деца, толкова и стратегии и тактики на поведение. За някои е нужно дълго време да имат помощ и подкрепа, а други се справят и самостоятелно.
В самото начало – в първи клас, родителите трябва да следят и да проверят дали синът/дъщерята с написал домашните, да се интересуват как се справя в училище, успял ли е да си подреди раницата.
Постепенно могат да делегират тези задължение на детето и само деликатно да следят процеса, докато то стане напълно самостоятелно.
Мона Василева
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари